Едва 14% получават пожизнена пенсия от частен фонд. Повечето предпочитат бързо

Едва 14% получават пожизнена пенсия от частен фонд. Повечето избират бързо да изтеглят парите си, с цел да не бъдат обезценени,
пожизнено взимат по 86 лева
Получаването на втора пожизнена пенсия се оказва единствено мит за преобладаващата част от хората, излиза наяве от данни на Комисията за финансов контрол (КНФ).
Към края на март едвам 14% от
хората, които са достигнали пенсионна възраст и към този момент получават суми от частните универсални пенсионни фондове, взимат пожизнени пенсии.

Натрупаните средствата във фондовете на останалите близо 86% от обезпечените не са задоволителни за пожизнени пенсии. Те ще взимат от фондовете избрани суми в единствено рамките на няколко месеца или години, а по-късно ще би трябвало да
разчитат единствено на държавните пенсии.
Към края на месец март хората, получаващи заплащания от частните пенсионни фондове, са общо 21 178.

От тях единствено 3013 души, или 14,2% от всички, получават пожизнени пенсии, демонстрират данните на КФН. Останалите 18 165 души получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени заплащания.
Кодексът за обществено обезпечаване
дава право да бъдат изплащани три типа пожизнени пенсии. Това са пожизнена пенсия без спомагателни условия, пожизнена пенсия с интервал на обезпечено погашение (за период от 2 до 10 години) и пожизнена пенсия с интервал на разсрочено заплащане на част от средствата до навършване на определена от пенсионера възраст.
Всеки от тези разновидности има разнообразни
плюсове и минуси за обезпечените. Данните на КФН демонстрират, че преобладаващата част от хората избират разновидността на пожизнени пенсии с интервал на разсрочено заплащане.

Този вид дава опция през първите месеци или години индивидът да получава по-голяма закрепена сума, а по-късно до края на живота си да взима
доста по-малка сума.
От общо 3013 души с пожизнени пенсии 2563-има са избрали този вид да взимат парите си. Така ненапълно те защищават парите си от високата инфлация, като през първите месеци или години след пенсионирането си взимат по-големи суми.
Средната изплащана пожизнена пенсия,
включваща разсрочено заплащане, е 258 лева, демонстрират данните на КФН. Средният размер на пожизнената пенсия без спомагателни условия е доста по-малък – едвам 89 лева, а на тази с обезпечен интервал на погашение – 80 лева
Оказва се, че хората, които не взимат в
началото по-големи суми, а са избрали просто пожизнена втора пенсия, получават приблизително по 89 лева на месец. Този вид на пожизнена пенсия са избрали единствено 69 души. Но насъбраните пари в универсалните пенсионни фондове на близо 86% от обезпечените
изобщо не стигат за пожизнена пенсия.
Те получават разсрочени заплащания, като междинният им размер е 448 лева на месец. Данните демонстрират, че хората избират да взимат по-големи суми, само че по-кратко време, с цел да не бъдат обезценени парите им от инфлацията.
През първото тримесечие на 2024 година
от фондовете са изплатили 1,916 млн. лева за пенсии, 24 млн. лева за разсрочени заплащания на обезпечени жители и 103 хиляди лева на наследници на пенсионери и на хора, получавали разсрочени заплащания.

Причините парите на обезпечените в частните универсални пенсионни фондове да не стигат за пожизнени пенсии са доста.
Но главната е догонващият темперамент
на българската стопанска система по отношение на по-развитите страни от Европейски Съюз. Заплатите, а надлежно и държавните пенсии в страната, нарастват доста по-бързо от доходността, която реализират частните фондове при ръководството на парите на обезпечените.
Така направените преди години вноски
за втора пенсия вместо да носят рентабилност действително изостават по отношение на днешните заплати и държавни пенсии. И когато пристигна време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са съответни по отношение на актуалните заплати. Този проблем в пенсионната система на страната ще съществува до момента в който приходите в България изостават от междинните за страните от Европейски Съюз и по тази причина бързо порастват.
Всеки обезпечен в повсеместен фонд има приблизително по 6910 лева
Средният размер на средствата на обезпечените в повсеместен фонд стига, за погашение на минималната държавна пенсия в продължение на 13 месеца.
Средният размер на насъбраните пари
на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на месец март е 6910 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. В тези данни влизат единствено хора, за които през последните 12 месеца е постъпила
най-малко една осигурителна вноска.
Тоест изключени са дълготрайно безработните, както и хора, които са емигрирали и изобщо не разчитат на българска пенсия, и сезонни служащи от чужбина, които през минали години са
работили няколко месеца в България.
Тези 6910 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална държавна пенсия от 523,04 лева в продължение на 13 месеца.
Средствата са задоволителни и за приемане
на междинния размер на разсрочените заплащания от 448 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 192 лева в продължение на три години.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората,
които при пенсиониране имат задоволително насъбрани пари в повсеместен фонд, тъй че до края на живота си да получават най-малко по 15% от минималната държавна пенсия все още на пенсионирането им.
В момента минималната пенсия е 523,04 лева
Това значи, че за хората, които се пенсионират в този момент, за пожизнена втора пенсия би трябвало да имат задоволително насъбрани пари, с цел да получава най-малко по 78,50 лева на месец.
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд,
които при пенсиониране нямат задоволително насъбрани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или вкупом или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване. Ако насъбраните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено,
а в случай че са по-малко – еднократно.
Размерът на ежемесечно получаваните суми при разсрочено заплащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпущането им и по-малък от 15 на 100 от минималната пенсия. Повечето хора желаят да вземат парите си на по-големи месечни заплащания,
които да получават за по-кратък период,
вместо да взимат минималната допустима сума по-дълго време. Средният размер на насъбраните средства на обезпечените от 6910 лева е задоволителен за погашение на минималната сума при разсрочени заплащания от 78,50 лева в продължение на малко повече от седем години.
Управляват над 23,9 милиарда лева
Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на март са на обща стойност 23,96 милиарда лева В съпоставяне с края на предходната година чистите активи на пенсионните
фондове нарастват с 4,51%.
Увеличението на ръководените от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях рентабилност от направените вложения, по този начин и на спомагателните вноски, които всеки месец вършат обезпечените.
Увеличението на активите се
разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват чистите активи на универсалните пенсионни фондове, които регистрират растеж от 4,72 на 100 по отношение на края на предходната година. Причината за това е, че там са обезпечени най-вече хора,
а обезпечаването в тях е наложително
за работещите, родени след края на 1959 година (ако не са избрали да трансферират обезпечаването си напълно към държавното публично осигуряване). На идващите места по растеж на активите са професионалните
и доброволните пенсионни фондове
с растеж за три месеца от надлежно 3,66 на 100 и 2,5 на 100. Отчетеният растеж на активите на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за едно тримесечие е 2,11 на 100.
Общият брой на обезпечените в
четирите типа пенсионни фондове към края на март е малко над 5 млн. души, като нараства по отношение на края на предходната година с 0,47 на 100. Най-голям дял от обезпечените е съсредоточен в универсалните пенсионни фондове (УПФ) – 80,49 на 100.
Хората, обезпечени в доброволните (ДПФ)
и професионалните пенсионни фондове (ППФ), имат надлежно дял от 12,77 на 100 и 6,54 на 100. Най-малък е делът на обезпечените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на 100.
Постигнатата рентабилност изостава от инфлацията
Доходността от ръководство на активите на универсалните пенсионни фондове доста изостава от инфлацията, демонстрират данни на КФН. Това значи, че действително парите на обезпечените понижават, т.е. понижава покупателната им дарба.


Годишната рентабилност на
универсалните пенсионни фондове (УПФ) за интервал от две години от края на март 2022 година до март 2024 година варира в доста необятни граници – от 0,58% до 3,73%, а два от фондовете даже имат негативна рентабилност за интервала.
Средната реализирана годишна рентабилност
от УПФ е 1,16%, което значи, че за интервал от две години имат обща рентабилност от 2,33%. Инфлацията за същия 2-годишен интервал е 17,5%,
демонстрират данни на Национален статистически институт.
Това значи, че парите на обезпечените действително са се обезценили с към 15% през последните две години.
Намаляват обезпечените в доброволни фондове


Осигурените в доброволни пенсионни фондове понижават, демонстрират данни на КФН. Към края на март обезпечените в тях са 641 452 души, което е с над 1000 души по-малко по отношение на края на предходната година. Това демонстрира, че някои хора изтеглят
парите си от доброволните фондове.
Към края на месец март доброволните пенсионни фондове ръководят над 1,45 милиарда лева Повечето вноски в доброволните фондове вършат работодатели, като спомагателен тласък за чиновниците им.
Общият размер на постъпленията от
осигурителни вноски в доброволните фондове през първото тримесечие на годината е 27,489 млн. лева Това е със 157 хиляди лева по-малко по отношение на направените вноски през същия интервал на предходната година.
Средният размер на месечните вноски
на един обезпечен в непринуден фонд нараства до 83,73 лева Намалението на общия размер на направените вноски демонстрира, че вноски за доброволна пенсия са правени за по-малък брой хора.